Auld Alliance
Връзки между Франция и Шотландия
Връзки между Франция и Шотландия
Старият алианс е името, дадено на историческия военен и дипломатически съюз между Франция и Шотландия. Сега фразата просто нежно описва историческата връзка между Франция и Шотландия. През 1942 г., когато Шарл дьо Гол посещава Шотландия, той обявява отношенията между Франция и Шотландия за „най-стария съюз в целия свят“.
Вярно е, че Франция и Шотландия имат връзки, които датират от векове. Разглеждаме историята на Стария съюз и изследваме влиянието върху Шотландия от близките връзки между двете нации. Ще ви разкажем и за някои от местата в Шотландия, където можете да посетите обекти, които отразяват близката историческа връзка между Шотландия и Франция.
Старият съюз датира от 1295 г., когато Шотландия и Франция сключват официален дипломатически и военен съюз срещу Англия. Те се съгласиха, че ще се подкрепят взаимно в случай на английска агресия. През годините съюзът беше официално подновен от време на време, но в крайна сметка приключи. Дори след това двете нации запазиха тесни връзки.
Тези връзки на приятелство, сътрудничество и военен съюз са изиграли важна роля в оформянето на историите на двете нации. В допълнение към военния съюз можете да видите влиянието на отношенията между Франция и Шотландия в области като изкуство, архитектура, култура, кухня, език и литература.
Много шотландци се заселват във Франция след битки с французите срещу англичаните. Смесените бракове между шотландски и френски кралски особи и благородници доведоха до по-нататъшен обмен на граждани през годините. Около 45,000 XNUMX души във Франция днес имат шотландско потекло. Известни французи с шотландски произход включват Жул Верн и Шарл дьо Гол!
Произходът на Стария съюз може да бъде проследен назад до бурния 13-ти век. През 1295 г. крал Джон Балиол от Шотландия и крал Филип IV от Франция обединяват сили срещу крал Едуард I от Англия. Този отбранителен съюз, формализиран в Парижкия договор, бележи раждането на Стария съюз. Тя имаше за цел да защити и двете нации от териториалните амбиции на английската корона. Това обаче не попречи на Едуард I да нахлуе успешно в Шотландия само година по-късно, през 1296 г. Следващите години видяха поредица от битки между Англия и Шотландия, докато под ръководството на Робърт Брус Шотландия в крайна сметка възвърна своята независимост. През 1328 г. Англия го признава за крал на независима Шотландия.
Съюзът на Шотландия и Франция набира сила по време на Стогодишната война, дълъг и ожесточен конфликт между Англия и Франция. Шотландия и Франция активно се подкрепяха взаимно, изпращайки войски и ресурси, за да подпомогнат военните усилия на всяка сила. Франция също предостави място на убежище за Дейвид II от Шотландия, неговото семейство и двор, когато бяха в изгнание.
През този период френските и шотландските сили координираха атаките си срещу Англия. Те се бият рамо до рамо в известни битки като Поатие през 1356 г. и битката при Боже през 1421 г. През 1418 г. Шарл VII от Франция сформира Les Gardes Écossaises, за да действа като елитна сила от лични бодигардове за френската монархия. През 1429 г. шотландски войници се бият от името на Жана д'Арк.
Много от войниците от шотландските експедиции във Франция решават да останат там, а на някои офицери са дадени земи и титли във Франция. През 15-ти и 16-ти век тези заселници официално стават френски поданици. Съюзът е подновен четири пъти през останалата част от 15-ти век, докато Франция в крайна сметка излезе победител в Стогодишната война в битката при Кастилон през 1453 г.
След Стогодишната война непосредствената заплаха от Англия намалява, тъй като тя води собствена вътрешна война – Войната на розите. Шотландия и Франция се възползваха от слабостта на Англия през този период, като взаимно подкрепяха последователни нападения за възстановяване на изгубени територии. През 1461 г. Маргарет Анжуйска осигури съгласието на Шотландия и Франция да подкрепят каузата на Ланкастър във Войната на розите в замяна на връщането на Беруик и Джърси. Въпреки тяхната подкрепа, йоркистите в крайна сметка триумфираха.
Този бурен период в английската история най-накрая приключва, когато Хенри Тюдор (от ланкастърски произход), с подкрепата както на Франция, така и на Шотландия, се завръща от изгнание във Франция, за да победи Ричард III в битката при Босуърт Фийлд през 1485 г. Той става Хенри VII. Впоследствие се жени за Елизабет Йоркска, с което слага край на Войната на розите. За да осигури мир с Шотландия и Франция, Хенри VII урежда бракове между дъщерите си с шотландския и френския крал. Джеймс VI от Шотландия и I от Англия , син на Мария, кралица на Шотландия, която обединява Шотландия и Англия под една корона през 1603 г., е потомък на тази кръвна линия.
Но преди това да се случи, за кратко имаше съвместна монархия, управляваща Франция и Шотландия. Мери, дъщеря на Джеймс V и майка на Джеймс I и VI (Мария, кралица на Шотландия), е била заточена във Франция за собствената си безопасност като дете и е израснала там. Тя се сгодява за Франциск, дофина на Франция през 1548 г. През 1558 г. се омъжва за него. Когато става крал като Франциск II през 1559 г., те за кратко царуват като „крал и кралица на Франция и Шотландия“ преди ранната му смърт. През този период френско-шотландският съюз достига своя връх. Френските и шотландските граждани придобиха същите права като всеки друг – на практика станаха двойни граждани. Правото на шотландците на френско гражданство в крайна сметка беше отменено от Франция едва в началото на 20-ти век.
Крайният удар върху Стария съюз идва през 1560 г., когато шотландската Реформация води до отхвърлянето на католицизма и следователно до политическия съюз с Франция. През 1560 г. Договорът от Единбург отбеляза официалния край на съюза и Шотландия се насочи към по-тесни връзки с Англия.
По време на Гражданската война в Англия обаче роялистите Стюарти и други католически благородници намират убежище във френския двор. Смесените бракове между шотландците и френските кралски и благороднически семейства продължават. Силните семейни връзки между Стюарт и други могъщи шотландски фамилии поддържат неформалния съюз жив.
Не само в благородството имаше семейни връзки между шотландците и французите. Следващите поколения се заселват едни в други страни в резултат на търговия, оставайки след военни кампании. Или преместени, защото са били членове на домакинствата на френското благородство в Шотландия или шотландското благородство във Франция. В Единбург има част от града, наречена Малката Франция, защото там са живели много от дамите и слугите Мария, кралица на Шотландия. След векове на смесени бракове и пътувания между двете страни хората във всички слоеве на шотландското общество са имали френски семейни връзки.
Старият съюз, който започна като отговор на заплахата от английско господство, се превърна в поредица от връзки над и над военното сътрудничество. Тази връзка е оставила незаличимо въздействие върху историите и културите както на Шотландия, така и на Франция, от езика и изкуството до кухнята и дипломацията. Съвременните дипломатически отношения между Франция и Шотландия остават приятелски. Силните исторически връзки между двете страни са проправили пътя за сътрудничество в различни области през вековете, включително политика, търговия и култура.
Франция и Шотландия се радваха на силни търговски отношения в продължение на няколко века. От средновековния период до ранната модерна епоха съюзът на Шотландия и Франция улеснява широка търговия и търговия. През Средновековието шотландските търговци създават силни търговски мрежи с френски колеги. Те изнасяха вълна, кожи и риба, докато внасяха вино, текстил и луксозни стоки от Франция. Старият съюз, който затвърди дипломатическото и икономическо сътрудничество между двете страни, също насърчи търговията чрез преференциално третиране и освобождаване от мита за търговците на другата страна.
През 16-ти век се наблюдава разширяване на икономическите им връзки, като френската търговия с вино се разраства в Шотландия. Вината от Бордо, по-специално, са силно търсени на шотландските пазари, което води до създаването на процъфтяваща индустрия за внос на вино. Търговията между двете страни процъфтява, въпреки че Франция е католическа, а Шотландия - протестантска. Шотландските търговци плащат по-малко или никакви мита в някои френски пристанища, докато други пристанища изобщо не търгуват с англичаните. Шотландският износ за Франция включва риба, въглища, вълна и животински кожи. В замяна Франция изнася сол, вино, луксозни платове, ръкавици, музикални инструменти, мебели, легла и очила.
Въпреки някои трудности за протестантските шотландци във Франция, през седемнадесети век имаше добре установени общности в Бордо, Париж и Ла Рошел. Дори през осемнадесети век – след подписването на Акта за съюза – Шотландия и Франция продължават да имат активни и близки търговски отношения.
Френската революция оказа дълбоко влияние върху шотландската политика – както и навсякъде по света. Отчасти вдъхновени от Американската революция, реформаторските движения започнаха да се зараждат в Шотландия от средата на 1780-те години. Френската революция бързо ускори растежа на популярни радикални общества, целящи да реформират политическата система и да се справят с други проблеми като търговията с роби и религиозните реформи. До края на 1792 г. Шотландия имаше между 80 и 100 такива общества.
Вдъхновени от идеите на Томас Пейн, чиито права на човека (1791) се разпространяват широко, радикалите изследват и разработват широк спектър от политически стратегии като протести и използване на пресата. Радикален вестник, Edinburgh Gazetteer публикува дейностите и резолюциите на радикалните общества, особено тези от поредицата радикални конвенции, проведени в Единбург между 1792 и 1794 г. Много от тези общества започват да изпращат финансова подкрепа на революционна Франция.
Последната и най-противоречива конвенция беше „британската конвенция“ през зимата на 1793-1794 г., която беше моделирана по радикалния френски национален конвент. Например, той датира протоколите си от „Първата година на Британската конвенция“, имитирайки премахването на календара от френските революционери. По същия начин членовете се обръщаха един към друг с „гражданино“. Притеснен от имитацията на френската радикална политика, конгресът беше закрит от властите и неговите лидери бяха транспортирани.
Съюзът оказва влияние върху езиковите и философските традиции на двата народа. Френският става език на шотландския двор и много шотландци се заселват във Франция.
За видни шотландски семейства е обичайно да изпращат синовете си във Франция, а не в Англия за тяхното образование. Всеки, който се стреми към живот в църквата, е получил образование във Франция. Връщайки се у дома в Шотландия след образованието си, те донасят със себе си традиции и култура, които са преживели във Франция. Можете да видите следи от споделената история между двете страни на някои от езиците, които се използват днес в Шотландия
Думата Hogmanay се използва след завръщането на Мария, кралица на Шотландия в Шотландия от Франция през 1561 г. Никой не знае със сигурност нейния произход, но може да идва от френската дума „hoginane“, която означава „гала ден“. В Нормандия подаръците, дадени в Hogmanay, бяха „hoguignetes“.
Бони – означава хубава или красива от френския bon/bonne (добър)
Ашет в Шотландия е голяма плоска чиния за сервиране, от френското assiette, което означава чиния
Tassie/tasse и двете означават чаша
Джигот или жигот е бут от месо, обикновено от овнешко или агнешко и в двете страни.
Думата caddy произхожда от френската дума cadet, която на френски от късното средновековие означава младо момче.
Тартан произлиза от френската дума tertaine, която означава вид плат (а не шарка).
„Douce“ в Шотландия означава „мек“ или „с благ нрав“, докато във Франция означава „мек“, „мек“ или „нежен“.
Името Beauly идва от френското beau lieu, което означава „красиво място“. Смята се, че това е така, защото Мария, кралицата на Шотландия, веднъж го посети и каза „c'est un beau lieu“ – това е красиво място!
Влиянието на Шотландия върху френската интелектуална мисъл е илюстрирано от дълбокото влияние на шотландските философи от Просвещението, като Дейвид Хюм и Адам Смит през 18 век. Техните новаторски трудове по философия, икономика и социална теория допринесоха за развитието на мисленето на френското Просвещение и повлияха на ключови фигури от френското Просвещение, включително Волтер и Монтескьо. Концепции като теорията на обществения договор и емпиризма, поддържани от шотландските философи, оставят незаличима следа в еволюцията на френския философски дискурс и литература.
Шотландският Ренесанс от 18-ти и 19-ти век е свидетел на нарастване на интереса към френската литература, особено към произведенията на философи и писатели от Просвещението като Русо, Волтер и Монтен. Преводът и адаптирането на френски литературни произведения на шотландски народни езици не само обогатиха шотландското литературно изразяване, но също така допринесоха за развитието на шотландската национална идентичност и културно съзнание.
През 16-ти век основната структура на шотландските селски танци, които са оцелели днес, е повлияна от „contredanses” на френския двор. Шотландските селски танци не бяха народни танци, а танци на благородниците. Те са донесени в Шотландия от завърналата се Мария Стюарт, кралица на Франция и Шотландия. Френската терминология се използва за много от фигурите в шотландските кънтри танци дори и днес, като алеманд, пусет, променад и рондел.
По-късно през 18-и век Единбург се издига по статус и официалните балове и събрания, на които се изпълняват селски танци, стават част от културния му живот. По същия начин официалните танцови стилове, развиващи се във френския двор, се основават на шотландски и английски селски танци. Както в Англия, така и в Шотландия хората вярваха, че френските форми изразяват най-висшите изкуства. Майсторите на танците от онова време неизбежно са били обучавани във френски танцови техники, които сега свързваме с балета.
Произходът на Quadrille, който заимства селските танци на светските балове във Великобритания през 19 век, е френската форма – Contredanse или Cotillon. Това също се счита за произхода на танците от типа „кръг стаята“, открити в танците Ceilidhs и Barn.
Шотландско-френският съюз допълнително улеснява обмена на културни влияния, като дворът използва френски занаятчии, за да работят върху своите страхотни къщи и впоследствие традиция за внасяне на френски художествени и архитектурни стилове в Шотландия.
Френските занаятчии и резбари стават част от двора на Джеймс V, когато той се жени за Мари дьо Гиз. Джеймс прави подобрения във Фолкландския дворец във Файф между 1537-41 г. Той наема двама френски майстори зидари, Мозес Мартин и Никола Рой, за да наблюдават работата, а те наемат френски майстори, за да я извършат.
Той също така поръчва известните „Stirling Heads“, дъбови медальони от 16-ти век, издълбани в ренесансов стил с изображения на крале, кралици, благородници и герои от Библията и класическата митология. Първоначално инсталирани на таваните в двореца на Джеймс, те са отчасти дело на Андре Мансиун. Той беше модерен френски художник, търсен в цяла Шотландия. Работата му позволи на богатите и могъщите да покажат изтънчения си континентален вкус. Когато Джеймс умира през 1542 г., Мансиун издълбава лъв за гробницата си.
Тенденцията за френско майсторство, зададена от кралското семейство, беше последвана от другите в двора, които също наеха френски майстори. Мозес Мартин и Никълъс Рой, зидарите, които са работили върху Фолкландския дворец, са работили и върху колежа Сейнт Мери.
През седемнадесети век е било модерно богатите семейства да внасят френски мебели. Признателността за френското майсторство в Шотландия продължава през вековете и френските занаятчии продължават да работят в Шотландия или да изпращат произведения по поръчка там.
Френското влияние продължава през следващите векове, особено под формата на вдъхновени от Ренесанса сгради и градини. Френските архитектурни стилове и мотиви са намерили своето място в много известни шотландски сгради.
Няколко известни сгради в Шотландия носят безпогрешното влияние на френската архитектура. Една поразителна илюстрация на френското архитектурно влияние е емблематичният Dunmore Pineapple, уникална глупост, разположена във Falkirk. Построена през 18-ти век, сградата е известна със своя отличителен дизайн, вдъхновен от Франция, който съчетава елементи от стилове барок и рококо. Сложната каменна фасада на сградата и сложните детайли отразяват богато украсените и причудливи характеристики, често свързвани с френската архитектура от периода.
Друг известен пример е Госфорд Хаус в Източен Лотиан, построена в края на 18 век. Проектирана от известния шотландски архитект Робърт Адам, сградата представлява смесица от неокласически и френски архитектурни елементи. Примерите включват използването на големи колони, богато украсени детайли и симетрично разположение, напомнящо за френския стил на замъка.
Замъкът Инверари в Аргайл и Бют, построен през 18-ти век, демонстрира смесица от шотландски и френски архитектурни влияния. Дизайнът на замъка, включващ високи кули, богато украсени кулички и декоративна каменна зидария, е подобен на френския архитектурен стил на замъка. Това отразява преобладаващата мода на времето.
Замъкът Дънробин е друг ясен пример за влиянието на френските замъци върху дизайна на големите къщи в Шотландия.
Днес има 320,000 XNUMX посетители на Шотландия от Франция всяка година. Французите са третата най-голяма националност, която посещава Шотландия всяка година. За тези, които са заинтригувани от Auld Alliance, в Шотландия има множество исторически обекти, които дават ярък поглед върху историческите връзки между Шотландия и Франция.
Замъкът Стърлинг , символ на шотландската мощ и престиж, е изиграл решаваща роля по време на войните срещу Англия. Замъкът е бил дом на много шотландски монарси, които са имали тесни връзки с Франция, като например Джеймс V и Мери, кралица на Шотландия. Скулптурите в Стърлинг отразяват познания за ренесансовото изкуство и литература, невиждани преди това в Шотландия. Извън двореца има различни скулптури, включително тези на Архангел Михаил, покровителят на Франция. Има и две скулптури на Венера, глави на херувими и грифон, за да назовем само няколко. Влиянието на Ренесанса може да се види в резбите на главите на Стърлинг , които сега са представени в отделна изложба.
Митове и истории обгръщат сложните резби на параклиса Рослин , включително връзки с рицарите тамплиери и масонството. Съществува обаче и френска връзка. Параклисът е построен от семейство Синклер, което за първи път е дошло в Обединеното кралство от Нормандия през 1066 г., заедно с Уилям Завоевателя. Един от предците на Уилям Синклер е сър Роло, викинг, който се установява в Нормандия и става неин първи херцог. Готическият стил в архитектурата започва в този район, под ръководството на норманите. Той може да се види на видно място в парижката катедрала Нотр Дам, както и в параклиса Рослин.
Много от дърворезбите в параклиса Рослин са подобни на тези в близкото абатство Мелроуз , което е построено около сто години преди Рослин. Абатство Мелроуз е било ръководено от френския зидар Джон Мороу. Неговият архитектурен стил и дърворезби споделят характеристики със структури, строени по същото време във Франция. Възможно е строителите на параклиса Рослин да са имитирали стила на абатство Мелроуз в знак на признание за френския произход на семейство Синклер.
Дворецът Холирудхаус в Единбург е бил резиденция на Мери, кралица на Шотландия, по време на престоя ѝ в Шотландия. Френското влияние е очевидно в архитектурата и дизайна му, отразявайки силните връзки между двете нации през онази епоха.
Битката при Банокбърн през 1314 г., където шотландската армия, водена от Робърт Брус, побеждава англичаните, е друго значимо събитие, свързано със Стария алианс. Посетителите могат да разгледат Центъра за наследство на Банокбърн, за да научат повече за тази епична конфронтация.
Туристическият център „ Мария , кралица на Шотландия“ в Джедбърг е посветен на живота и епохата на известната кралица. Центърът представя връзките ѝ с Франция и предоставя задълбочен поглед върху този завладяващ период от историята.
Абатство Дъндренан , разположено в Къркъдбрайтшир, югозападна Шотландия, е мястото, където Мария, кралица на Шотландия, прекара последната си нощ в Шотландия, преди да замине за Франция. Спокойните руини на абатството предлагат поглед към трогателното сбогуване на кралицата с родината ѝ.
Абатство Арброт , основано през 1178 г., е забележително с историческите си връзки със Стария алианс. Това е мястото, където през 1320 г. е съставена Декларацията от Арброт, писмо до папата, потвърждаващо независимостта на Шотландия.
Катедралата „Сейнт Джайлс“ в Единбург е известна с параклиса „Тистъл“, който има сложни резби и декорации, включително шотландските и френските кралски гербове. Това служи като напомняне за трайното влияние на Стария алианс.
Трофеят на Auld Alliance, забележителна чест на Шестте нации, беше представен за първи път през 2018 г. Трофеят е като трогателна почит към паметта на загиналите ръгбисти от двете нации след Първата световна война.
Разположен съвместно с френското консулство на Кралската миля в Единбург, институтът популяризира френската култура в Шотландия и предлага уроци по френски език и други културни събития. Има и медийна библиотека, където можете да заемате медии, книги и ресурси на френски език или да четете френски вестници и списания.
Шотландия
Надяваме се, че сте харесали нашето изследване на връзките между Франция и Шотландия. Ако търсите кемпер, който да наемете, за да разгледате някои от местата, които сме посочили, моля, разгледайте нашите VW. Всички наши кемпери под наем са напълно оборудвани с всичко необходимо за вашето пътуване в Шотландия. Всичко е включено в цената, включително допълнителни спални комплекти при поискване.
+ 44 (0) 7768 973804

Посетете Шотландия/Пол ТомкинсНай-добрите пъбове в Стария град на Единбург